Диам Вичев
Призвание, среща с човешките съдби и отговорност към истината, която картите разкриват.
Историята ми започва далеч назад — в детството ми. Бях едва на пет–шест години, когато често играех с баба ми на обикновени карти — играта „Война". Тогава започнах да усещам странни неща около себе си, макар че все още не разбирах ясно какво точно се случва и какво нося в себе си.
Ден след ден играехме. След всяка моя победа баба ми ме награждаваше — понякога с лакомство, понякога с малка „къщичка", която правеше от два стола и едно одеяло. Вътре ме чакаха моливи и скицник — моето малко детско пространство.
„Бабо… дали мама и тати скоро няма да се разделят?"
Казах го по детски, без да осъзнавам тежестта на думите си. Пра-баба ми не каза нищо. Усмихна се спокойно и отвърна:
„Всички се разделяме по един или друг начин."
След това ме изпрати да си играя пред блока. Не мина много време и родителите ми наистина се разделиха.
Знакът
Бях на десет години, когато преживях нещо, което никога няма да забравя. Тъкмо се бяхме прибрали от родителска среща — майка ми, вторият ѝ съпруг и аз. Седнахме да вечеряме в хола. По едно време станах от масата и отидох към тяхната спалня. Отворих вратата… и в огледалото над тоалетката видях червен, кървящ кръст.
Беше само за секунди. Светнах лампата. Всичко изчезна. Върнах се на масата и не казах нищо.
Ден–два по-късно баба ми донесе новината за кончината на прабаба ми. Тогава разбрах, че в мен има нещо различно.
Пробуждането
С годините започнаха да се появяват силни сънища, необясними усещания и знаци. Забелязах нещо любопитно — когато лявото ми око започнеше да трепти, обикновено следваше нещо неприятно. Когато беше дясното — идваше добра новина.
Преди да навърша пълнолетие, около 16-годишна възраст, започнах да отварям обикновени карти на близки хора. Първоначално беше на шега. После — от любопитство. С времето обаче това се превърна в необходимост за много хора, които започнаха да идват при мен по препоръка.
Около 19-годишна възраст в живота ми се появи тарото. Купих първата си колода без никакви очаквания — просто от любопитство. Но това любопитство ме доведе до още срещи, още истории и още съдби.
На екран
На шега реших да се запиша в телевизионния формат „Колко ми даваш" — сезон 1. Малко след това получих имейл за втори кръг — онлайн разговор и интервю. Харесаха ме толкова, че ме избраха за участник в първия епизод на нова продукция за българския ефир. За мен това беше огромно признание.
След участието се появиха нови контакти и клиенти. Няколко месеца по-късно реших да се пробвам отново — този път за друг формат с по-силна концепция и свободен диалог. И това се случи.
Получих главна роля в предаването „Кажи честно" по BTV — нов формат за българската телевизия.
Концепцията беше интересна: трима герои, от които двама са актьори, а само един е истинският човек с истинската история. Моята задача беше да убедя журито, че не съм истинският герой, докато всъщност казвам истината.
Признавам — беше трудно да не говоря толкова много. Но успях да вляза в ролята си и участието ми завърши с категоричен успех — и с раздадени визитки. Не след дълго бях поканен и в предаването на Гала, където разказах повече за работата си.
С какво идват хората при мен
Всеки човек носи различна история. Някои търсят отговори за бизнес и финанси, опитвайки се да запълнят самотата си с успех. Други са изгубили посоката в любовта и питат: „Какво ми липсва? Защо се чувствам сам?"
Има хора, които мечтаят за деца, но срещат необясними препятствия. Други търсят изгубени или откраднати вещи, без ясна следа. А в 90% от консултациите хората питат и за ритуали, молитви или мантри, които да облекчат товара, който носят на гърба си.
Така започна всичко. И така продължава и до днес.
За мен това не е просто работа. Това е призвание, среща с човешките съдби и отговорност към истината, която картите разкриват.
Свържи се с мен